Инфо: https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/ Поредица: “О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се

Част II: Каква щеше да бъде България без комунизма: Митовете за Царството

Инфо: https://conservative.bg/mitovete-za-tsarstvoto/
Поредица:
“О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш
да се наречеш Болгарин!… Или не са имали
Болгаре царство и господарство? ”

Фразата “една фотография споделя повече, в сравнение с 1000 думи ” е толкоз мъчително вярна, че няма по какъв начин да се изтърка. В тази публикация ще се опитам да разбия едни от най-големите легенди за последното българско царство.

За всеобщата визия, че България преди 9-ти септември 1944-та година е била мощно изостанала страна спомагат две неща – комунистическата агитация, която разказва единствено дрипаво селско население без електричество, промишленост и инфраструктура, само че по този начин също и творбите на Алеко Константинов, които значително разказват същото.

Само че, Алеко Константинов няма по какъв начин да е очевидец на Третото българско царство, което, строго видяно, води началото си на 22-ри септември 1908-ма година, в случай, че самият той умира на 11-ти май 1897-ма. Известният му пътепис “До Чикаго и обратно ”, пък, е написан през 1893-та година, или едвам 15 години след Освобождението.

Действително, ето по какъв начин е изглеждал даже центърът на София директно след Освобождението:

Но ето и по какъв начин е изглеждал към този момент в края на 20-те години на XX век:

Обърнахте ли внимание и на хората? На другия завършек на България, аспект от Варна, също от 20-те години на XX век:

Няма да встъпвам в детайлности по какъв начин е изглеждал всеки един регионален или още по-малък град, по този начин или другояче ще си проличи в идващите фотоси. Нека преминем към…

Мит номер 1: Селата не са били електрифицирани, дочакват ток чак след 9-ти септември

В София трамваи стартират да се движат още през 1901-ва година. Следващите фотоси са просто образец какво равнище на електрификация е достигнала столицата към 1930-та:

Как ли би реагирал на тези гледки Алеко Константинов? Нима е допустимо, при такова обилие от електричество и осветителни тела в столицата, останалата част от страната да е била подминавана от напредъка над 40 години? – Нека разберем:

Виждайки на някои от фотосите циментови стълбове с присъщите бели керамични изолатори, няма по какъв начин да не си зададем въпроса дали някои от тях не се употребяват и до ден сегашен, по сходство на доста улични капаци на шахти, бордюри, павета и даже цели тротоари от това време, които са още в употреба. Илюстрации по този въпрос ще приложа в последващи публикации. Нека в този момент не изпадам в детайлности и по отношение на фотосите с електрически стълбове преди 1944-та в Свищов, Габрово, Севлиево, Шумен, Видин, Разград и така нататък, само че ви убеждавам, че такива има и разполагам с тях.

Мит номер 2: Науката, техниката и промишлеността са били на примитивно за времето си равнище

Не е мит: Царство България има необикновено развита за времето си авиация и самолетостроене.

Нека не забравяме, че първият аероплан въобще е основан през 20-ти век – от братя Райт през 1903-та година в Съединени американски щати.

Първият европейски аероплан е в действителност конструиран от бразилец, полита през 1906-та година във Франция и наподобява по този начин:

Нека на този декор разгледаме идващите снимки…

През 1910-та година, край Брюксел, Цар Фердинанд става първият държавен глава, летял със аероплан. Малко по-късно, с декрет, той основава Аеропланно поделение в българската войска. В навечерието на Балканската война от 1912-та, то към този момент разполага с 29 самолета, а на 16-ти октомври 1912 над Одрин българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев правят първия военен разследващ полет в Европа.

Тази първа серия български самолети се базира на немски модел и развива скорост до 150 км/ч, при оптимален обхват с едно зареждане 350 км. Спомнете си платнения френски аероплан едвам 20 години по-рано…

От 1925 до 1954 година, когато се закрива самолетостроителното произвеждане в България, във фабриките ДАР в Божурище, Държавната самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч и самолетостроителната фабрика „ Капрони Български “ в Казанлък, са проектирани 40 прототипа и са създадени към 1000 самолета.

Нека забележим още от индустрията, която “не е имало ”:

Цели страници, отдадени на българската индустрия в брой на вестник “Таймс ” от 1925-та година. Габрово е наречено “българският Манчестър ” таман заради развитостта си в тази тенденция:

А ето и малко артикули от това време:

Цигари с бандерол “Царство България ” от преди всеобщата насилствена национализация през 1947-ма година. Впечатление прави известната марка “Арда ”.

На идващите фотоси виждаме, че, с изключение на “Арда ”, и цигарите “Слънце ” са съществували много по-отдавна от общоприетото. Отляво – кутия с бандерол от 1946-та година на истинската фабрика “Братя Драганови ” – Стара Загора, която след национализацията става фабрика “Тракия ” на Булгартабак:

Източник 1: http://otioti.info/марки-цигари-от-царство-българия/Източник 2: “Изгубената България ”

Мит 3: Начинът на живот на хората е бил първичен, без битова техника, без съвременни условия на живот

Около 1895-та година, в Царския замък в София, заработва един от първите електрически асансьори в света, марка Schindler. По това време в Европа действат единствено още два – един в Айфеловата кула и един в Истанбул:

Следващите фотоси са от 1943-та година, в същински цвят. На тях виждаме къпалнята “Мария Луиза ” в София, която е разполагала със лично котелно поделение, което през зимата е затопляло водата в единия от басейните, посредством система от подземни тръби. Проектирана е от кмета, инж. Иван Иванов, който след измененията в началото е наказан от така наречен Народен съд на гибел, само че след година в тъмницата бива освободен, с цел да проектира язовир “Искър ”, а в следствие, също по този начин, язовир “Жребчево ”, каскадата „ Белмекен – Сестримо “, Водноелектрическа централа „ Пасарел “, Водноелектрическа централа „ Кокаляне “ и други

Тази къпалня, несъмнено, е била единствено “утешението ” на столичани, че не се намират на морето. Следващата фотография не е от Брайтън или Борнемут, а от градския плаж на Варна през 1939-та:

Из вътрешността на страната още през 20-те години е имало развъртян СПА туризъм, както проличава от особено отдадена страница на вестник “Таймс ”:

Съвсем не е за подценяване и големият брой хижи, издигнати по това време:

Не са липсвали и други типове развлечение:

Децата през 30-те години са знаели Мики Маус:

След като отворих тематиката за отвореността към света на тогавашна България, дано показвам и достъпа на хората до известни международни марки:

На този плакат от 1941-ва година самата компания MAN се хвали с стартирането на тролеи нейно произвеждане в Горна баня (тогава далечно предградие на София):